Гдⷭ҇и боц҃ри́сѧ, ꙳ в̾ лѣ́потꙋсѧ ѡ҆блечѐ.
Дре́вомъ сп҃се ѹ҆праздни́лъ є҆сѝ, ю҆́же ѿ́́древа клѧ́твꙋ, держа́вꙋ сме́рти, погребе́нїемъ твои́мъ ѹ҆мертви́лъ є҆сѝ, просвѣ́тилъ же є҆сѝ ро́дъ на́шъ воста́нїемъ свои́мъ. тѣ́мже вопїе́мъ тѝ,
жизнода́вче хрⷭ҇тѐ бж҃е на́шъ сла́ва тебѣ̀.
И҆́бѡ ѹ҆твердѝ вселе́ннꙋю, ꙳ ꙗ҆́же не
подви́житсѧ.
На крⷭ҇тѣ̀ ꙗ҆ви́сѧ хрⷭ҇тѐ пригвожда́емь, и҆змѣни́лъ є҆сѝ добро́тꙋ зда́нїемъ. и҆ безчеловѣ́чїе ѹ҆́бѡ во́ини показꙋ́юще, копїе́мъ ре́бра твоѧ̀ прободо́ша. є҆вре́и же печатлѣ́ти гро́ба твоегѡ̀ проси́ша,
твоеѧ̀ вла́сти невѣ́дꙋще. но за бесчи́сленное млⷭ҇рдїе твоѐ, прїѧ́лъ є҆сѝ погребе́нїе, и҆ тридне́внѡ воскр҃съ, гдⷭ҇и сла́ва тебѣ̀.
До́мꙋ твоемᲂу̀ подоба́етъ, ꙳ ст҃ы́ни
гдⷭ҇и в̾ долготꙋ̀ дні́й.
Живода́вче хрⷭ҇тѐ, во́льнꙋю стрⷭ҇ть подъѧ́тъ ме́ртвыхъ ра́ди. во а҆́дъ же соше́дъ ꙗ҆́кѡ си́ленъ, и҆́же та́мѡ прише́ствїѧ ча́ющихъ твоегѡ̀, и҆схити́лъ є҆сѝ ꙗ҆́кѡ ѿ ѕвѣ́рѧ держа́вна. в̾мѣ́сто а҆́да,
ра́й жи́ти дарова́лъ є҆сѝ. тѣ́мже и҆ на́мъ сла́вѧщимъ тридне́вное твоѐ воста́нїе, да́рꙋй ѡ҆чище́нїе грѣхѡ́въ, и҆ ве́лїю млⷭ҇ть.
Сла́ва, и҆ нн҃ѣ,
боⷢ҇. Ѽ чюдесѐ но́вагѡ, па́че всѣ́хъ дре́внихъ чꙋдє́съ. кто̀ бо позна̀ ма́терь бе́з̾мꙋжа ро́ждьшꙋю, и҆ на рꙋкꙋ̀ носѧ́щꙋ, и҆́же всю̀ твар́ь содержа́щагѡ. бж҃їе є҆́сть сло́во ро́ждьшеесѧ. є҆го́же
ꙗ҆́кѡ мл҃днца пречтⷭ҇аѧ на рꙋкꙋ̀ свое́ю носи́вши, и҆ мт҃рне дерзнове́нїе к̾ немꙋ̀ и҆мꙋ́щи. непреста́й молѧ́щи ѡ҆ чтꙋ́щихъ тѧ̀, ѹ҆ще́дрити ми́ра, и҆ спастѝ дш҃ѧ̀ на́шѧ.